Назад

31 март 2018 - Лазаровден - Телевизия ТУРИЗЪМ честити на имениците Лазар, Лазарина...






Лазаровден е с подвижна дата и се чества в събота, една седмица преди Великден. Православната църква почита на този ден възкръсването на Лазар. Евангелието от Йоан разказва как Христос възкресил умрелия Лазар, брат на Мария и Марта, на четвъртия ден от неговата смърт. Той живял още 30 години, като спазвал строг пост, и бил избран за пръв епископ на град Китион на остров Кипър.

                Българите наричат празника Лазарица, Лазар, Лазарска събота. Празнува се в чест на нивите, пасищата и гората. Обичаите на Лазаровден са жизнерадостни и поетични, свързани с пролетното събуждане на природата, с надеждата и мечтите за благоденствие и задомяване на момите. Това настроение е възпято и в народните песни, които се пеят на този ден:

                               Що ми е мило и драго.                             

                               че се е пролет пукнала,

                               все е излезло на трева,

                               и стока, маре, и мъка:

                               сиви говеда в гората,

                               вране коневе в полето.

                               На илядници овчици

                               и на стотици козици.              

 

                Особено интересни са старинните обичаи, изпълнявани на Лазарица -лазаруване и боенек. Лазаруването е общобългарски обичай, който в тракийската и родопската област се изпълнява в две последователни съботи. През първата събота, наричана Малък Лазар, лазаруват малки момичета, а през втората, позната като Голям Лазар - девойки на възраст за женене. Участничките в обичая се наричат лазарки, лазарици. Повсеместно е разпространено вярването, че момиче, което не е лазарувало, не може да се момее. Всяко девойче може само веднъж да бъде лазарка.

Подготовката за лазаруването започва веднага след Тодоровден. Момите се събират, разделени на групи по махали и под ръководството на вече лазарували девойки или по-възрастни жени - майки или други близки, разучават лазарските песни и игри. В ранно утро на Лазарица из селото тръгват лазарките, закичени със свежи цветя по главите, облечени в нови, чисти носии, в които задължително трябва да има елемент от невестинска премяна. Те са разделени на чети, като всяка се състои от по четири пеячки и две шеталици, и се предвожда от кумица. Най-голямата и най-порядъчната мома в селото избират за селска кумица.

                Лазарките обикалят всички къщи в селото, като във всеки двор изпълняват специални обредни песни, посветени на отделни членове на семейството. Пеят на стопанина, на стопанката, на невестата, на бебето, на възрастните в къщата. Специални песни има и за овчар, за свещеник, за терзия, като най-много са за момите в къщата. В тях се пее за качествата на момата, за любовта между моми и ергени, за бъдещата женитба. Ето една такава песен:

                               Ай, Лазаре, Лазаре,

                               тука са ни казали,

                               че има мома и момък.

                               Я момата женете,

                               я момъка годете.

 

                И друга песен, в която също се пее за мома:

                               Шетала мома, шетала, Лазаре,

                               низ тая росна градина, Лазаре,

                               сеяла мома, сеяла, Лазаре,

                               ситен ми рамен босиляк, Лазаре,

                               не се родило босиляк, Лазаре,

                               но се родило маргарит, Лазаре,

                               с безценни камъни, Лазаре.

                               Надодоха златари, Лазаре,

                               да си ценят камъне, Лазаре,

                               не цениха камъни, Лазаре,

                               но цениха момата, Лазаре!

 

                Ако стопаните имат кошери, лазарките пеят и за пчелите. Докато пеячките пеят, шеталиците, под съпровода на песните, играят ритуалния лазарски танц боеник, буенек - несключено, много буйно хоро. То се играе за берекет и за здраве. Лазарките подскачат високо и тропат с крака, за да растат високо житата и да се плоди добитъкът. При танца размахват пред себе си бели лазарски кърпи. Стопаните даряват момичетата с бели яйца, които една от тях събира в кошничка. Лазарките се очакват с голяма радост от стопаните. Силно се вярва, че в къща, в която са пели и играли лазарките, ще бъде честита и домочадието ще се радва на здраве и дълъг живот. Лазарките не влизат само в дом, в който е починал човек и още не е изминала една година от погребението му.

 

                В лазарските обичаи е залегнала и идеята за осигуряване на плодородие и здраве. Лазарските дружини обхождат и селското землище, пеят обредни песни по ниви и ливади, пеят и на житото:

                                Къде ние заминале,

                               родило се, преродило,

                               та на земия натегало,

                               от два класа кутел жито,

                               от два грозда бочва вино!

 

                В Южна Тракия лазарките изпълняват и пеперударски песни, с които молят Бога да изпрати дъжд, тъй необходим за посевите.

                В източните части на страната в лазарските чети има и други обредни персонажи - боенек и Лазарова булка. Девойките избират някоя лична мома, пременяват я в мъжки дрехи, слагат на главата ѝ калпак, а в едната ѝ ръка дават да държи брадва или тояга. Тази  мома ще изпълнява в обичая ролята на младоженец - зет. Избират и едно малко момиче, с живи родители, забулват главата му с бяла или червена кърпа и го пременяват като Лазарова булка. В лазарската група често има моми, които изпълняват мъжки роли.

                На Лазаровден имен ден имат Лазар и Лазара.


Share |