Назад

Лазаровден в Етнографска къща, Добрич






По традиция и тази година най-красивият и цветен празник – Лазаровден, ще бъде отбелязан в Етнографска къща, Добрич.

В два поредни дни ще бъдат представени различни ритуали, благословии и наричания, свързани с пролетните обичаи.

В проявата под наслов „Тропай буенчо, Лазаре" ще участват децата от клуб „Златна ябълка" при СУ „Св. Климент Охридски" с ръководител Руска Симеонова, които ще изпеят автентични добруджански песни и ще потопят посетителите в магията на народното творчество.

Във възстановката „Пъстър Лазар" малките лазарки от НЧ „Български искрици – 2016" ще разкажат какво са научили с помощта на своята ръководителка г-жа Капка Кръстева, ще припомнят как са посрещали някога празника предците ни и ще поиграят за здраве, любов и благодат. А всеки гост на Етнографска къща ще може да си направи снимка с автентично лазарско забраждане и да се докосне до пъстротата на моминските пролетни празници. Очакваме Ви!

„Тропай буенчо, Лазаре", 19 април, 11.00 часа, Етнографска къща

„Пъстър Лазар", 20 април, 10.00 часа, Етнографска къща

 

****************

Лазаровден е един от големите християнски празници преди Великден. Той поставя началото на серията великденски празници.

Лазаров ден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, придобиват нов социален статус. Те могат да се момеят публично, обществено признато, да се носят, така че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжат. Празникът се нарича лазар, лазарница, лазарова събота. Характерни са три обредни ритуала - лазаруване, избиране на кумица и буенек. В някои части на североизточна България, в частност в с. Ряхово, названието буенек се трансформирало в буенец. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
Според вярванията (по-специално в Североизточна България) на Цветница, след Лазаровден, "разпускат умрелите", които излизат от гробовете и очакват близките да им донесат нещо. Затова в събота се прави Лазарска задушница. В петък срещу събота се вари жито и се приготвят обредни хлябове от тесто без мазнина. Прави се един по-голям рангелов хляб с кръст от тесто отгоре и по-малки просфорки според броя на починалите (но винаги нечетен брой). Същата вечер или рано сутринта на Лазаровден гробовете се прекадяват и преливат с вино, раздава се жито, рангелов хляб и просфорки.
Лазаруването е обичай, който идва от древността. Той е възникнал в епохата на праславянската общност и е типичен за нашия бит. Неговото първоначално развитие е свързано с родовоплеменни взаимоотношения, когато момите на едно племе или селище били отвличани от момците от друго. Това е ставало рано пролетта в гора, край река. В историческото си развитие обичаят е запазил и до днес своите първични белези. Благодарение на тях бе възможно да се разкрие както потеклото, така и значението му на "женитбен" момински пролетен празник. Този факт веднага ни убеждава, че лазаруването не е свързано с християнската легенда за възкръсналия Лазар, а е стопански обичай, утвърждаващ плодородието и продължението на рода. В потвърждение на това е и фактът, че и до днес лазарските обичаи в Средна и Западна България изискват лазарките да споходят нивите. Подевките (момичета на 13-14 години) се подготвят за лазаруване от Среднопостница (средата на великденския пост) или от Свети четиридесет мъченици (9 март) - разучават лазарски песни и игри заедно с по-възрастна и опитна жена, избират си водачка - боенец, боеница, водница, кръстница (Източна България), кума (Тракия), изводачка (Пиринско) и много други разновидности на имена се срещат във всеки район на страната. На моминските събирания през Великденските пости хоро не се играе. Изключение е буйното, несключено хоро боенец познато в източнобългарските райони. При лазаруване се наблюдават регионални варианти, които не променят общобългарската същност на обичая. Лазарките обхождат селските дворове (всяка група в своята махала, или цялото село, когато има само една група). Играят общо хоро, начело с водачката си, или две шеталици(Софийско, Кюстендилско) играят, а останалите пеят. В отделни райони на Източна България момите лазарки изпълнянат обредната игра боенец.
Във всички варианти на Лазаруването, лазарките изпълняват обредни песни, съобразени с пола, възрастта, семейството или социалното положение на този, за когото са предназначени. Лазаруването се смята за задължително за всяко момиче. Според народното схващане само мома, която е лазарувала, може да се момее, т.е. да очаква сватове и да се омъжи. Във връзка с това съществува поверие според което девойка, която не е лазарувала, ще бъде отвлечена от змей, влюбен в нея.
При някои варианти лазарките припяват, обхождайки ниви, поля и гори за плодородие. Във всички части на България според традицията стопанката на къщата, в която пеят момите, дарява яйца, пари, брашно, мас и др. Тук ще се спрем на яйцето като символ на живота. В книгата на Годфри Лиланд "Цигански магии, вещерство и гадателство" той застъпва следната идея: "В раната митология яйцето, докато от него се излюпва птица и с това наподобява семената, зърната и пр., от които поникват нови растения, се разглеждало като модел на възпроизводството. Сред християните възпроизводствената му и сексуална символика, доколкото е запазена, се свързва с възкресението на тялото и безсмъртието на душата." Стопанката изнася брашното в сито, което после търкулва и по начина на падане му гадаят за плодородие. Добре е дъното му да остане отгоре. Житното зърно, брашното, яйцето, ситото с техните символични значения допълват стимулиращия характер на обредността.

 


Share |