Назад

148 години от обесването на Апостола на свободата






На днешната дата, преди 148 години, България губи един от най-великите си синове – Апостола на свободата Васил Левски.

Един от най-дейните и пламенни българи в борбата за освобождение на родината от турско робство, организирал Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК), увисва на бесилото след предателство от свой сънародник.

Васил Левски е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19. Разминаването в датите се дължи на техническа грешка с броя на дните, с които се коригират датите при преминаването от Юлианския към Григорианския календар.  

Присъдата е изпълнена в околностите на тогавашна София, а днес на мястото има площад и е издигнат паметник в чест на Апостола.

Да почетем паметта на Великия син на Майка България!

 

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

/Христо Ботев/

 

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

 

На снимката: "Обесването на Левски" - картина на Борис Ангелушев


Share |