СъбитияНазад

Великденски цикъл празници: Страстната седмица






В пролетния християнски календар най-важният от големите празници е Великден – денят на Възкресението на Иисус Христос, възприеман като Спасителя човешки. Дните в седмицата, предхождащи  Христовото Възкресение са посветени на Страстите Христови, затова и седмицата се нарича Страстна, а всеки един от дните се бележи като Велик. Това са последните дни от земния живот на Исус Христос. Те започват веднага след края на Цветница – денят в който Христос е влязъл в Йерусалим и е приветстван възторжено от народа му.

На Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Божият син изгонил търговците, защото храмът бил дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус за човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

На Велики вторник Христос проповядвал в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказал притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа, както и притчата за талантите.

На Велика сряда Христос бил посетен от покаяла се грешница. На този ден се провела и Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която той им казал, че един от тях ще го предаде. Това бил Юда, а през нощта срещу четвъртък Христос се молил в Гетсиманската градина  до залавянето му.

Българската традиция повелява първите три дни от Страстната седмица да са посветени на подготовката за големия празник – почиствала се къщата, двора, стопанските постройки.

На Велики четвъртък, след залавянето на Иисус през нощта в Гетсиманската градина, била произнасена смъртната му присъда, която по-късно потвърдил и римския управник Пилат Понтийски. Затова на този ден е и обичаят да се боядисват (пишат, червят) великденските яйца.

Велики петък е известен още и като Разпети петък – защото това е денят на великите страдания на Христос. Иисус приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който да бъде разпънат.

Христос бил разпънат на хълма Голгота между двама разбойници и издъхнал в мъки при слънчево затъмнение и земетресение.

Велика събота е денят на оплакването и погребението  на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му бил запечатан и пред него била поставена стража. Затова днес има обичай на Велика събота жените да посещават гробищата, да преливат и прекадяват гробовете, да раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Страстната седмица завършва с Великден. На този ден в християнската религия се чества възкръсването на Иисус Христос. То станало на третия ден, след като бил разпънат на кръст и погребан. Празната гробница била видяна от жените мироносици, посетили гроба му. Тогава Иисус Христос се явил на Мария Магдалена и на Апостолите.

Днес Великден се празнува три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“.

Последованието, свързано със запалването на свещите във Великденската нощ, е заимствано от подобно, което се извършило в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.

 

Честити Великденски празници!

Много здраве, радост и късмет!

От екипа на Телевизия Туризъм


Share |